Ще боли ли?

Ще боли ли? За единайсет годишната ми кариера в татуирането това е въпросът, който съм чувал най-често от клиенти или леко пияни хора по заведения, които още не са се престрашили да си направят така мечтаната татуировка на лъв, който се бие със скорпион, символизиращ вътрешната борба между зодията и асцендента му.

Краткият отговор е “да” татуировката е все пак рана, просто е нарочно причинена рана в контролирана и стерилна среда, но въпреки това е рана и би било странно да си мислим, че каквато и да е рана физическа или емоционална би преминала без болка.

Въпреки това отговорът е много по комплексен от това, защото болката е изключително субективно нещо, което се влияе от множество различни аспекти.

Ще се опитам да задълбая повече във физиологичното обяснение на болката, както и различните фактори, които играят роля в определянето на количеството болка, както и ще ви предложа различни варианти за справяне с неприятното усещане както и за подготовка преди татуиране, за да може да намалим степента и количеството болка повреме на така желаната рисунка на безкрайност която се превръща в перо на птица Феникс, което от своя страна се разпада на силуети на летящи към хоризонта птици.

Защо изпитваме болка?

Доста очевиден въпрос, но понякога е хубаво да си повтаряме очевидните неща, защото в за бързаното ежедневие забравяме да забелязваме очевидното и го превръщаме в даденост. За това нека разгледаме въпроса защо изпитваме болка.

Болката е еволюционно заложения начина на организма ни да ни предпази от дадено нещо. Имаме рана и ни боли, за да я пазим от по нататъшни инфекции или други допълнителни влошавания. Изяждаме нещо отровно или развалено и болката ни учи да страним от такива неща занапред. Дори и на ментално ниво можем да видим как полага болката. Например когато изгубим някой важен за нас човек, ние изпитваме емоционална болка, с която много лесно осъзнаваме стойността която този човек е имал и ни помага да оценяваме други хора, които са в живота ни, за да се предпазим от същата болка в бъдеще.

Така че нека не се сърдим за наличието на болка. Щом еволюцията ни е дарила с нещо което толкова неизменна част от човешкото преживявяне, значи е важно да му обърнем по-голямо внимание, да спрем да го категоризираме като добро или лошо и просто да приемем, че ще има болка, има причина да има болка и тази болка ни пази и ни помага да израстваме и да оценяваме живота и съществуването си.

Количеството болка се определя от наситеността от нервни окончания в дадения участък от кожа. Носесепторите или рецепторите за болка са нервни окончания които стигат право до мозъка ни където сигналите от тях са интерпретирани под формата на усещания вариращи от лек допир до нетърпима болка.

Какво представлява болката?

Болката е интересна комбинация от физиологично усещане в някоя част на тялото и интерпретацията на мозъка на това усещане. Какво имам предвид? Болката е както усещането в тялото ни така и представата ни за болка която сме си изградили в главата, от най-ранна, дори несъзнателна детска възраст. Не случайно има хора които изпитват искрено удоволствие от болката и такива, които биха използвали пълна упойка преди да си изстискат някоя пъпка ако можеха. И макар че представата ни за болка е вече изградена, ние можем напълно съзнателно да променим възприятието си за тази болка и това което с най-важно в случая, е че можем да изберем дали да реагираме на болката (стига да в все пак в допустими рамки).

Когато започвах да татуирам започнах, като много татуисти родени през края на миналото хилядолетие, върху себе си и до ден днешен много обичам да се татуирам сам. Една от основните причини да ми харесва да се татуирам сам е това, че по този начин си изправен пред ситуация, в която е много удобно и даже препоръчително да се научиш да се справяш с болката по-лесно. И как се справяш с болката по-точно? Както се справяш с всяка трудност в живота. Ня първо място я приемаш! Приемаш че болката е там, и ще е там известно време, няма как да спреш да я усещаш. Това което е много интересно обаче е, че хората сме способни да използваме съзнателното си мислене и да наложим волята си над импулсивните си действия. Напълно сме способни да сме човека, който изпитва болката и едновременно с това да сме човека, който я наблюдава отстрани сякаш се случва другаде. Звучи странно, наясно съм, но с малко практика се усвоява и тогава разбираме, че каквото и да ни се случва във физичния свят ние сме напълно способни да не реагираме на него. Можем да наблюдаваме болката, да приемем, че е там и да не реагираме на нея. И веднъж щом усетите че сте способни на това, сякаш добивате едно изключително различно и дълбоко усещане са себе си. Усещането че можете едновременно да преживявате нещото и да го наблюдавате сякаш отстрани.

Поне при татуирането това е сравнително лесно постижимо умение, предполагам, че ако ви се налага да сте роден през средните векове и ви предстои да кажем ампутация на крайник без упойка, тази стратегия ще е малко по-трудна за прилагане. Но с татуирането е бих казал доста лесно постижима. Това е древната идея за силата на мисълта над тялото.

В крайна сметка болката е неизменна част от живота, няма бягане от нея. Можем да използваме татуировките наред с други неща, като начин да се научим да се справяме и приемаме тази болка в живота си. В действителност в историята на човечеството в много култури, татуировките са представлявали част от ритуал с който се научвате да приемате болката и да се справяте с нея, като част от личностното израстване на всеки човек. И в днешни дни смятам, че един такъв поглед върху татуирането би ни помогнал като общество.

Ако не винаги можете да използвате обезболяващ крем.

Как да ме боли по-малко?

В предишния абзац описах най-добрият и дълготраен начин за справяне с болката който съм открил, а именно да променим отношението и представата си за болката и да приемем, че каквото и да се случва ние имаме контрол над действията си. Можем да сме едновременно този който усеща болка и този който наблюдава болката отстрани.

Тук много хора биха си казали “не ме занимавай с тъпотии, а ми кажи как да ме боли по-малко, аз няма да ставам будистки монах, просто искам да си татуирам името на кучето ми и да не ме боли на пумяр!”. И тук ще отговоря:

Ако ще изберете мекия и комфортен път на недорасъл джендър  (шегувам се, нямам нищо против никого и напълно разбирам хората, които не се справят с болката толкова лесно, просто избирам да звуча като сърдит чичка, също така нямам нищо против транс джендър хората даже напротив, подкрепям изцяло свободата на изразяване) тогава можете да използвате обезболяващи кремове. Вече на пазара има огромен асортимент от изключително добре работещи кремове за обезболяване и ако ги нанесете правилно ще си осигурите между 1 и 3 часа почти пълно изчезване на болката. Важното тук е да знаете че хубавите кремове за обезболяване се взимат само от магазини за тату оборудване и консумстиви, тъй като това което има в аптеките не върши никаква работа. И когато го вземете,  прочетете и следвайте много точно инструкциите за нанасяне, за да постихнете правилния резултат!

(Преди употреба прочетете листовката)

Подготовка

Има определени неща които ще ви помогнат да се справите по-лесно с болката и да намалите усещането за болка. Като начало наспете се много добре на предишната вечер. Когато човек е уморен възприятието за болка, както физическа така и емоционална е силно изострено, за това наспете се предишната вечер. Друго важно за деня и вечерта преди татуировката е да избягвате лайфстайла на Стоян Колев.

Въздържайте се от пиене на алкохол и всичко останало, което ви дава усещането че сте друг човек или по-скоро супер герой, тъй като тези субстанции също изтощават организма ви серизоно и намаляват базовите нива на допамин и ендорфин заради което усещането за болка в последствие е силно изострено. Друго нещо, което можете да направите е до колкото е възможно да се татуирате по-рано през денонощието. Това ще ви помогне тъй като след като се събудим, нивата на адреналин в тялото ни са най-високи, и в продължението на деня адреналина лека полека намалява, с което и усещането за болка се увеличава, тъй като адреналинът също спомага за по-лесното справяне и приемане на болката.

Това са нещата, които ще ви подготвят физиологично, друг важен компонент е и менталното ви състояние. Като начало отидете да се татуирате с ясната идея, че ще ви боли и сте там по собствено желание, защото знаете че накрая ще сте по щастлив със себе си и тялото си. Тази нагласа помага учудващо много. Също така вземете предвид нещо, което би могло да ви разсейва. За мен като татуист най-добрият начин да отдръпна мозъка на клиента от болката е разговорът. Тъй като това ни кара да мислим в дълбочина и да се концентрираме в подреждането на мислите си, за да не изглеждаме глупави (което е най-големия човешки страх след страха от смъртта). По този начин мозъка ни е прекалено зает с мисли и автоматично премества вниманието си от болката, нанякъде другаде. Ако не ви се говори, защото сте в по-интровертния край на социалния спектър, или се притеснявате че дъха ви може да мирише но нямате дъвки, а ви е срам да си поискате, то тогава може да помислите за друг вид разсейване, като музика, филми или сериали, или книга (по някаква причина когато ме татуират най-много обичам да чета книга, но докато я чета в главата си сякаш я чета викайки, което хем ми помага за болката, хем информацията се запомня по-лесно докато те боли и викаш, но не викам наистина, за да не изглеждам като малка путка все пак!) или, стига да сте питали татуиста и той е съгласен може да си доведете приятел който да ви прави компания. В последния случай имайте предвид, че на този човек ще му е безумно скучно в някакви моменти, и има шанс татуиста да не е съвсем Ок с тази идея, за това пак казвам питайте татуиста!

Като цяло на въпроса “Ще боли ли?” отговора ми е – много ясно че ще боли! Като много други стойностни неща, които остават за цял живот, татуировките също изискват известна болка и страдание. Но след като сте оцелели през всички детски травми, преходи, политически промени инфлации макар и живота ви да е несравнимо по-лесен от живота на всички преди вас както и на много хора все още, вярвам че ще се справите и с краткотрайната болка от татуирането.

Също така техниките, които ви описах ще ви помогнат много по пътя на това да запаметите стойностните моменти и да ги допуснете да влязат буквално и преносно “Под Кожата” ви.

Като цяло дръжте се мъжки и си представете че сте Конан Варварина или Кубрат Пулев и си изтърпете болката, накрая си заслужава!

Надявам се информацията да ви е била полезна, ако не поне за мен беше удоволствие да си кажа всичко и винаги сте свободни да напишете някой сърдит или направо жлъчен коментар в някоя от многото социални медии или тук направо. Или пък приятен и хубав коментар и в двата случая аз както и целия екип на Мастилница подкрепяме свободата на словото и изразяването така че пишете на воля. Също ще се радвам да ни споделите за какво бихте искали да говорим в някоя от следващите статии.

Последвайте ни, коментирайте харесвайте всичко което правим и се абонирайте за канала, за да продължавам да пиша такива съчинения и да обогатяваме заедно тату културата в България.