Последните години си мислех, че сякаш започва да става много популярно да си татуист. И след като в най-новото, макар и не особено гледано реалити, наред с многото гривни има и цели двама татуиста, даже в биг брадър имаше тaтуист, то вече съм сигурен, че “да си татуист “е новото “да си певец”
Чудя се само защо? Предполагам че хората си казват “200 лв за татуировка?! Тия татуисти колко са богати бе?!” Или “по цял ден само си рисуват и взимат е*аси парите”. Има сякаш някаква масова заблуда, че като татуираш значи правиш мега много пари. И че да си татуист е най-прекия път към това да си милионер.
Tова е много интересна концепция имайки предвид, че в световен мащаб има точно 5 татуиста, чието състояние е оценено в милиони. И тук говорим за целия свят, макар че всичките до един са в Щатите разбира се. Единствените пет татуиста които са реални милионери са Кат Вон Ди, Крис Нунйес, Кайл Лоза, Ами Джеймс и Кори Милър. И макар че всеки един от тях е изключително талантлив татуист при по-близък преглед ще видите, че не татуирането ги е изкарало толкова високо във финансовата стълбица. Кат Вон Ди прави огромна част от състоянието си в следствие на телевизионното си присъствие Ел Ей инк, и последвалите телевизионни участия, както и линията и от козметика и други странични проекти. Крис е един от пионерите в реалити предаванията свързани с татуиране, наред с Ами Джеймс, друг от същия списък с милионери, които заедно създават Маями инк и в последствие също правят огромно състояние с различните си участия и появи в телевизията, Кайл Лоза е професионален моторист печелил Екс Геймс, най-голямото състезание в света за екстремни спортове, няколко пъти и си има музикална група, а Кори Милър също е една от звездите в предаването на Кат Вон Ди- Ел Ей Инк.
Отново казвам, искрено се възхищавам на работата им и на техния талант, но сякаш е доста очевидно че парите им не са в следствие само на това, че татуират. Всеки един от тях е публична личност в държавата на безкрайните възможности.
От къде тогава се появява тази идея, че когато си татуист е толкова лесно да забогатееш?
Аз като човек който е наясно с индустрията не познавам много истински богати татуисти. Което не значи че не можеш да живееш добре ако татуираш, може. Аз самия живея сравнително добре, но ако искаш да станеш милионер, пътя по-скоро е друг.
Истината е че през последените години все повече и повече хора започнаха да се татуират и сякаш във времето стана “по-нормално” да си татуиран отколкото да не си. И колкото по-популярни стават татуировките толкова по-популярна ще става работата на татуиста.
Също така социалните мрежи обърнаха изцяло правилата, тъй като всички артисти знаят че в социалните мрежи успяват най-често тези, които създават най-голям интерес и сензация, а не задължително най-талантливите. Което също е напълно Ок, аз не съм против социалните мрежи нито съм против желанието на някои хора да са известни. Предполагам че след като снимам съдържание за интернет е очевидно, че и аз не съм лишен от това желание за популярност. Тук по скоро се опитвам да разбера как татуирането като професия се превърна в толкова търсена специалност, че чак да се създадат курсове за татуист, в които хора да са готови да плащат за илюзията, че за няколко седмици ще станат завършени татуисти от нулата.
Развиването на социалните медии даде шанс на много артисти както и на мен самия да рекламираме работата си напълно безплатно, точно по начина, по който решим. Това обаче неминуемо доведе до момента в който действителността се сблъска с алгоритъма и доста бързо стана ясно, че е много по-важно да представяш начина си на живот по възможно най-интересния, преувеличен и грабващ начин отколкото е качеството на работата ти. И така сякаш се появи концепцията в подсъзнанието на хората че татуистите си правим каквото си искаме и си живеем живота, което по-скоро е надграждане на вече създадените стереотипи за татуиста като човек който стои буден до късно и спи до късно, пие, забавлява се, не взима нищо на сериозно, всички го желаят силно и само щрака с пръсти и клиентите идват ,а парите валят. И за добро или лошо живеем в култура в която този начин на живот е високо ценен и илюзията, че всички татуисти живеят така, кара много хора да искат да следват тези стъпки. И въпреки че със сигурност има някои татуисти които живеят по този начин, много повече са тези които са просто обикновени хора, които се стараят да живеят нормален живот. Макар че обикновено е вярно че артистите като цяло стоят будни до късно и стават късно.
Друга причина за популярността на тату индустрията смятам че са нашумелите през последното десетилетие предавания свързани с татуировки, като LA ink, Miami Ink и Ink Master. Които също създадоха впечатлението в очите на много хора, че да си татуист е доста интересно и печелившо. И макар че наистина работата ни е много интересна, както във всяко реалити предаване и в тези основната цел в крайна сметка е рейтинга. И неминуемо създават една нереална представа за цялата индустрия.
Още нещо което популяризира татуирането в очите на хората е отново отчасти свързано със социалните мрежи. Защото с тяхната поява, хората започнаха да виждат как любимите им известни личности се татуират. И неизбежното ни вкоренено желание да подражаваме на хората, на които се възхищаваме подтикна много хора да променят мнението си за татуировките и помогна на обществото, особено по младите хора от него, да приемат татуировките като изкуство, с което една огромна част от стигмата върху татуировките изчезна. И въпреки че от множеството известни личности, които са идвали в Мастилница знам, че те са обикновени хора като всички останали, в очите на публиката те са много често техни идоли и примера им е много важен за изборите, които взимат. Не случайно професията инфлуенсър нашумя последните години, защото влиянието им върху огромни групи от хора е толкова очевидно и категорично.
Струва ми се също, че през последните 4 години заради огромните сътресения в политиката и икономиката както в България така и по целия свят, хората започнахме колективно да осъзнаваме, все повече и повече, че живота е много по-стойностен и много по-кратък отколкото сме смятали и това осъзнаване доведе до желанието у много хора да разгърнат потенциала си и да започнат да се занимават с нещата, с които истински се асоциират дълбоко в себе си. Да поемат риска да се отделят от сигурната работа и да дадат шанс на вътрешния си компас да ги води. Това неминуемо накара много хора да открият вътрешното си желание да изразяват себе си посредством някакъв вид изкуство, желание което вярвам че всички ние носим в себе си. И наред с други изкуства като пеене, рисуване и писане не малко хора решиха да изпробват да изразяват емоционалната си същност променяйки кожата на другите. И татуирането като всяко друго изкуство за много хора беше един смислен изход от така роботизираната корпоративна среда, в която макар че имаш известна сигурност усещаш как лека полека душата е заменена за някакъв предимно илюзорен стандарт на живот който така или иначе не успяваш да догониш напълно с работата в кол център.
Тази година (2024) обаче е малко по-различна от предходните. За пръв път от 10 години насам се наблюдава един траен спад в интереса към татуировките. С изключение на период от 2-3 месеца в началото на пандемията в България започнала през март 2020, през последните 10 години откакто съществува Мастилница се усещаше едно постепенно покачване на работата и интереса към татуирането. Сега обаче бележим известен спад. Ще се опитам да представя причините, заради които според мен наблюдаваме този спад.
Едната причина, която смятам е очевидна е усилващата се нестабилност в политиката на страната ни, както и всички конфликти навсякъде по света които няма как да не окажат влияние в България, ако не директно, то поне в психиката на хората, всявайки усещането за страх от предстоящи заплахи дебнещи я откъм Русия я откъм близкия изток. Тату студиата спадат в сектора на услугите и този сектор е обикновено сред първите засегнати в такива ситуации на несигурност. Все пак ако живееш с притеснението за това как ще си платиш ипотеката, защо би се татуирал?
И другата причина според мен е всичко, за което говорих по-рано. Когато нещо стане прекалено популярно спира да се търси толкова. Хората ценим това, което е по-рядко срещано и по-трудно достъпно. Сега живеем в свят, в който се отварят все повече и повече студиа, и има по двама татуиста в реалити, все пак. Така че от чисто икономическа гледна точка няма как да няма известен спад след толкова рязко и дългогодишно покачване.
Това означава ли, че хората ще спрат да се татуират? Аз мисля че няма как това да се случи. Татуировки е имало дълго преди аграрната революция и каквито и опити да е имало от страна на велики институции като църквата, да спрат татуирането, изкуството е продължило да съществува, къде скрито в сенките къде наяве, и се е доказало като част от човешката култура по причини, които ще зачеркна в една от следващите ми статии. И вярвам че и този спад е временен и е просто част от дълбокия и трудно обясним начин, по който действа свободния пазар. Този спад е сякаш необходим, за да се задържи баланса и да се отсее истинското желание да се създава изкуство от желанието да се направят бързи пари.
Да си татуист както при всяко друго изкуство изисква много жертви и вярвам, че с този спад много хора ще усетят, че това да правиш лесни пари от татуиране в дългосрочен план е просто илюзия за огромна част от артистите. Да създаваш изкуство и да си успешен артист означава да работиш много повече от 8 часа на ден, да работиш през уикендите, да знаеш как да представяш работата си, да жертваш една немалка част от личния си живот да работиш съсредоточено без право на грешка часове наред създавайки огромен стрес за кръста, ставите и очите си наред с още множество жертви, които всеки татуист е длъжен да прави ако иска да успява. И както във всяко друго изкуство трябва да знаеш дълбоко в костите си че това е нещото което искаш да правиш, иначе защо би правил тези жертви? Неизбежно е много хора, когато ножа опре до кокала, да осъзнаят че жертвите не си заслужават, и биха предпочели един по спокоен и предвидим живот. Особено след като видят, че в поговорката “музикант къща не храни” има известна доза истина. Да има артисти които живеят много добре от изкуството си, но има несравнимо повече такива, които едвам се справят и са задължени да остават изкуството си на заден план, защото не успяват да се издържат от него. И както при вълните в океана, след всеки спад следва покачване така е и при всичко останало в океана на живота. И този спад е необходим, за да може да следва покачване. Понякога морето е равно и непроменливо но това е само временно явление, рано или късно отново се появяват вълните.
Аз лично нямам страх за бъдещето, и винаги ще избирам оптимизма като единствената стойностна посока в един безкрайно опасен и несигурен свят. Но хората неслучайно са казали “песимиста е прав в 99% от случаите, но на оптимиста му трябва да е прав само веднъж” и щом стигне момента в който е прав живота придобива безкрайно повече смисъл и стойност.
Татуировки ще има винаги, дори и да изчезнат временно, пак ще се върнат, изкуство ще има винаги. Прекалено дълбоко е вкоренена нуждата ни да изразяване емоциите си и да виждаме физическото им проявление. И хъсъл културата също ще продължи да съществува, и в изкуството и макар че не съм особен фен на тази част от културата ни опитвам да я приема като част от света и фокуса ми да пада в стойността която давам на света.
Това по темата за днес. Надявам се да ви в било интересно да споделя с вас моето изключително не експертно мнение по икономическото развитие на татуирането като изкуство. Бих се радвал да ми споделите вашето мнение по темата. И за всички в Мастилница ще бъде огромно удоволствие и чест да ни последвате навсякъде социалните мрежи, за да можем да продължаваме да създаваме повече стойност и качествено съдържание за вас. И най-вече да развиваме тату културата в България.
Благодаря ви и до следващия път.