В този пост заглавието отново е леко заблуждаващо, защото аз лично като чуя „Хистори ченъл“ се сещам за извънземни, които строят пирамиди, кристални черепи направени от някоя несъществуваща технология и един човек с много бухнала черна коса. Или се сещам за състезание за правене на ножове. Като се замисля, не знам защо все още се казва „Хистори ченъл.“
Честно казано, единственото общо на статията с хистори ченъл, е че ще разкажа една огромна история като пропусна почти всичко за да мога да я събера в рамките на 1000 думи.
След това изключително неадекватно въведение, е време да започнем с темата на днешния блог, а именно история на татуировките.
Това е нещо, което според мен е важно всеки татуист да знае. Както в художествените училища се учи история на изкуството, така според мен татуистите трябва да са наясно с историята на изкуството с което се занимават.
За всички които не са татуисти, ще се радвам да ви е интересно това, което пиша за този варварски и невернически сатанистки ритуал – или красив начин на изразяване, зависи от гледната точка и политическите и религиозни виждания.
Да започнем с думата татуировка (tattoo). Думата най-вероятно произлиза от полинезийската дума татау (tatau), което означава рисунки по кожа.
Историята на татуировките е изключително богата и интересна, това е едно от най-древните изкуства познати на човека – най-древната открита татуировка е на 5200-годишна мумия открита в ледник.
Ако имаше начин кожата да се запазва във фосилите, бих предположил, че щяхме да открием още по-древни татуси като се има предвид, че са открити инструменти, които най-вероятно са използвани за татуиране преди десетки хиляди години.
В почти всяка древна култура е имало татуировки по един или друг начин. Освен това, тези татуировки са били геометрични – ако искате да научите за геометричните татуси, можете да прочетете предишната ми статия, която е посветена на тях.
Както често става при много цивилизации, татуировките са се развили отделно една от друга, обикновено без единият народ да знае, че другият също го прави.
За да бъда по конкретен, ще изброя част от народите за които се знае, че са се татуирали:
Древните египтяни; древните китайци; келтите; викингите; инките; прабългарите; северноамериканските индиански племена, племената на полинезийските острови; древните японци; древните гърци; робите в Арабия в древен Рим, които са били татуирани за да се отличават от местните; древните вавилонци; много племена в Америките; много други народи на всеки континент, на който има други животни освен пингвини.
След развиването и разрастването на юдаизма и в последствие на християнството, татуировките са започнали да се разглеждат като езически ритуали и не са били приети присърце, въпреки че кръстоносците са ги носили буквално на сърцето си (на гърдите) за да могат да бъдат погребани като християни, ако загинат в битка.
На изток татуировките също са били познато изкуство, макар че както в Римската империя и древна Гърция, така и в Япония татуирането е било използвано за маркиране на престръпници.
Особено развито е било изкуството в полинезийските острови, където ритуалът в който момчетата стават мъже е именно татуирането. По известни като татуировките “маори” (кръстени на племето маори) или най известни като татуировките на Скалата от кеча, тези татуировки представляват фризове от геометрични елементи и символи които племената са вярвали че им носят определени сили и качества. Съдейки по това колко жестоки и силни войни са били е трудно човек да не повярва в това.
Точно това и е в основата на възраждането на татуировките на запад.
Връщаме се назад във времето: годината е 1769та и Британската империя се е стараела да колонизира всичко което не е Русия, Испания, Франция или Германия.
Когато британските кораби стигат на полинезийските острови, войниците са били силно впечатлени от привидно нечовешката сила на войните маори. Независимо от технологичното предимство на британските моряци (оръжия, броня и т.н.) войните маори са се оказали почти невъзможни за колонизиране. На британската империя и е отнело повече време да колонизира тази шепа островчета в близост до днешна Австралия, отколкото всички останали колонизирани територии взети заедно.
След години британците все пак успяват да присвоят и тази част от света към своята териториална мощ. Това което обаче са постигнали войните маори е да накарат европейските войници да повярват в силите, които татуировките им носят. Моряците са били толкова силно впечатлени от привидната “безсмъртност” на тези „диваци“ (според тях), че са започнали да се татуират помежду си на корабите. Така малко по малко татуировките са направили своето завръщане по европейските земи.
Те отново не са били много добре приети от църквата, която по това време е била една от най-влиятелните институции. Интересно е, че зад затворени врати много хора от аристокрацията на Великобритания са имали татуировки. Смята се че дори кралица Виктория е имала татуировка на питон който се бори с тигър.
Сред моряците татуировките са били още по-популярни, тъй като те са запечатвали определени мореплавателни постижения по този начин, правейки си определена татуировка след определено постижение
В по-късен етап от времето, когато в Япония татуировките са били забранени, бившите затворници са започнали да добавят татуировки по тялото си взаимствани от традиционните японски картини.
Една от тъмните страни на татуирането като изкуство се появява в Аушвиц, когато върху затворените вътре са се татуирали цифри, с които са били разпознавани.
Татуировките са неразделна част от начина на изразяване на хората, откакто съществуват големи общества.
Тази статия беше кратък преглед на древната история на татуировките. В следващата ще разкажа за историята на съвременните татуировки и как те са навлезли толкова масово в живота на хората от началото на 20ти век, че да се стигне до момента, в който спокойно може да не работиш на кораб, на който скорбута ти е в кърпа вързан, за да можеш да се татуираш.
Надявам се да ви е било приятно да научите нещо ново за това древно и мистично изкуство – татуирането.